Борко се появи на бял свят точно 12:50, на 13ти юли 2010г.

Предния ден още от следобяд усещах лека болка в кръста, която обаче нито се усилваше, нито зачестяваше и понеже очаквах контракциите да са болки в корема, не обърнах особено внимание. Така се уговорих с майка ми да я взема в 21ч когато й свършва смяната в Св. София и да я откарам в Долно Езерово. По пътя контракциите ми вече бяха на 15 минути, не знаех дали са истински или фалшиви, за това не ги взех на сериозно, но все пак си ги засичах ;)

Преди лягане за всеки случай си свалих един калкулатор за контракции - когато започне контракцията натискаш клавиша S за start и веднага щом спре, натискаш S за stop. Калкулатора измерва времетраенето на самата контракция, както и времето между отделните контракции. И въпреки това, все още не вярвах, че може да раждам... Започнаха обаче и леки болки долу ниско в корема. Тогава влезнах във форума и попитах дали може да пия но-шпа, защото не исках да притеснявам майка ми. Беше 2 сутринта и така или иначе никой не ми отговори... Болката обаче се усилваше, мъжът ми спеше до мен, не исках да го будя, защото ако беше фалшива тревога...а той на сутринта е на работа. И си лежах и си хапех възглавницата, по едно време се сетих за калкулатора! Включих го и в продължение на час засичах контракции - първоначално бяха на 15 минути, после станаха на 5, после пак на 15, после на 10, пак 15...това много ме объркваше. Започнах да се чуда - ще раждам ли или да си лягам?! Реших да си поспя и наистина между контракциите успявах дори да сънувам! Сънища от по 15 минути... спомням си дори, че сънувах Митко до някаква червена лада :D но скоро вече не можех да заспя от болка, в просъница натисках S , спях 10/15 минути и после пак S в един момент не можех повече, много ме болеше! Отидох в тоалетната и видях кръв!!! Сетих се какво е станало - това беше слузестата запушалка, която предпазва мехура...значи имам най-много 48 часа.. НО можеше и да е от плацентата, предния ден бях при Лазарова на преглед, та ми каза, че всеки момент може да родя, че плаценатат ми е много зряла - 3та степен мисля, че каз...ами ако е от плацентата? Ако нещо не е наред? Реших да не рискувам и събудих Явор. Той стана като войник - докато се обърна вече беше готов, облечен и ме чакаше до вратата. Минах през банята, облякох се и аз и без багажа отидох в родилно, ей така за всеки случай да ме прегледат. В 5:30 позвъних на звънеца - отвори ми бодра акушерка. Разказах й, тя повика доктора...докато чаках аз я заразпитвах : кой е следващия на смяна? а след това? Каза, че в 7:30 застъпва Душепеев и после втора от 2 следобед е Лазарова! Бях късметлийка! За нощната не питах...нямах намерение да раждам през нощта, исках да е денем! Доктора дойде. Млад с очила и кърпа на главата, ризата му - явно част от униформата синя с остро деклоте като на хирурзите, но беше шарена имаше някакви човечета по нея мисля..Качих се на магарето и очаквах да ме заболи когато ме "бръкне" за да ме провери за разкритие. Затворих очи и си казах, не може да боли повече от самото раждане, няма да се лигавя, нали реших че ще раждам естествено...Доктора си сложи тъкавици, поля ги с някакъв разтвор и започна прегледа. Изобщо не болеше. Не очаквах да мина толкова леко.

- Как се казваш?, ме попита докторът.

- Тодорка, но ми казват Теди - отговорих.

- Добре Теди. Ти раждаш. Има започнала родова дейност. Разкритието ти е 3см.

- Ама как така раждам?! - бях шокирана!!! Не бях готова още!

- Акушерката ще оправи документите. Носиш ли си багажа?, попита доктора невъзмутимо. Явно не обърна внимание на моите възклицания.

- Не, но е готов. Мъжът ми ще ми го донесе., отговорих.

- Добре тогава., каза доктора и излезе.

Върнах се в стаята където първоначално ме приеха. Акушерката започна да пише документите. Аз се подадох на вратата и казах на мъжа ми да ми донесе куфара. Приемаха ме. ...

В един момент контракциите ми просто се бяха изпарили или аз не ги усещах. Вълнувах се. Мислих. Какъв родител ще съм? Как ли ще изглежда бебето? На кого ще прилича? Да се обадя ли на майка ми? Баща ми сигурно вече е станал? Дали сложих всичко в куфара? Как да бъда добра майка?

* * *